Когато животът се променя…

Животът е много непредсказуемо нещо. Правиш си планове, чертаеш цели, рисуваш мечти. Но точно тогава всичко това се сгромолясва със силата на шоков трус и рязко разбалансира не само плановете ти, но и теб самия/самата.

Това съм аз! Тотално разбалансираната.
Започвам 2024 година като един нов живот

Животът е хубав!

В това спор няма. Нужно ни е само да имаме очи да видим светлината; сетива, да усетим любовта; уши, да чуем музиката. Но някъде там сред целия този разкош и бляскаво ежедневие, се прокрадват тъга, неудовлетвореност, тревожност и тревоги (о, да, две съвсем различни неща са това); примесени с частица страх, липса на увереност, загуба на идентичност.

БЛАГОДАРЯ

За всички неща, които са се случили и след това отгръщам новата страница. Тази година обаче е различна. Тази година започвам в равносметките от рано. Всяка вечер в последните няколко дни обмислям и премислям, извършвам анализи. Действам на мисловно равнище, с думи, че и с цифри.
Тази година ми даде много и ми взе много.

ВНИМАНИЕ! Този пост е много пристрастен. Много страстен. Много пристрастяващ (към Капри в частност)

Ако Раят имаше едно име, вероятно това щеше да бъде Капри! Този невероятен остров насред Средиземно море (а всъщност умело разположен на 40 минути с ферибот от Неаполското крайбрежие на Тиренско море) е място, което определено трябва да влезе във всеки travel wishlist. И това го казвам като човек, който всъщност не е особено голям фен на Италия. Да, знам, знам! Странна птица съм аз!

Но ако има част от Италия, която да промени коренно мнението ми за Ботуша и неговите дадености, това определено са Неапол, Амалфийското крайбрежие и най-вече Kaпри

Случвало ли ти се да имаш толкова много задачи, че накрая нито една от тях да не бъде изпълнена докрай? Изобщо започваш ли да действаш, когато всяка задача се блъска в другата в главата ти и настъпва такъв хаос от мисли, че мозъкът ти блокира?

Ако отговорът на този въпрос е ДА, то тогава диагнозата се нарича

ЛИПСА НА ОРГАНИЗИРАНОСТ!

Въпрос на избор ли е щастието?

Не измислям топлата вода. Така казват всички. Учени, неучени, хора, които са щастливи. Хора, които не са щастливи. Хора, които дават непоискани съвети. Но дали наистина е така.

Силата на думите е безспорен феномен. С годините съм се убедила в това от първо лице. Многократно!
А силата на една-единствена дума – „Благодаря“ е още по-могъща. Заредена с невероятен смисъл, енергия, която просто те прави щастлив.
Позитивна мощ, която кара цялото ти същество да изпитва лекота.

Светът е малък и вдъхновение дебне отвсякъде! То е в чуруликането на птичките в тиха пролетна сутрин. То е в реещите се леки облачета из синьото небе в горещ летен ден. То е в тихо сипещият се пухкав бял сняг в леден зимен ден. То е в ромолящия успокояващ звук на напоителния дъжд в пъстър есенен ден.

Вдъхновението обаче идва и всяко едно действие, което извършваш през деня, стига да имаш очи да го видиш и разбереш. Да го пуснеш да обземе душата ти.

Да мечтаеш е красиво, а да сбъдваш мечти – още повече! Днес имам невероятното удоволствие да ти споделя, с един гъделичкащ трепет, сбъдването на една моя голяма мечта.

Днес се роди LO.LIA. Ако стигаш до тази страница, то тогава вероятно имаш някаква представа какво всъщност е LO.LIA. Но нека ти кажа, че това, което си мислиш, е само наполовина това, което е!

Успях ли да те объркам?
Добре, нека сега да ти обясня!