Щастието е въпрос на избор

Автор: Мария Стефанова

Не измислям топлата вода. Така казват всички. Учени, неучени, хора, които са щастливи. Хора, които не са щастливи. Хора, които дават непоискани съвети.

Но дали наистина е така.

Избор ли е да усещаш лекота?
Избор ли е да си усмихнат?
Избор ли е да се радваш на малките неща в живота?
Избор ли е да си вадиш уроци от неприятните ситуации?
Избор ли е изобщо да прецениш, че една ситуация е неприятна?

На така зададените въпроси, категоричният отговор е да.

Но в същото време този избор зависи от фактори, които понякога ни се струват изключително трудни. Стъпки, които знаем, че съществуват, но все нещо ни спира да ги последваме.

Обичай!
Мечтай!
Спри да мислиш повече от нужното!
Живей!

Кратко, ясно и точно, нали?

Ще ти кажа аз как се справям.

Не съм щастлива в 100% от времето. Даже и в 50% от времето не съм щастлива. Има дни, в които съм искрено нещастна. Мислите ми са натрапчиви, не виждам решения. Виждам само проблеми. И колкото повече търся решения, толкова повече проблеми се появяват.

И това отново е избор!

Защото аз избирам да мисля по този начин. Мислите ми се не появяват сами от нищото. Никой не ми ги налива с фуния. Аз съм тъжна и в усилието си да открия светлината в този ден, стигам до още по-тъмна дупка.
Признавам, че е изключително трудно в такива моменти да осъзная през какво преминавам. В такива дни просто съществувам до вечерта с надеждата, когато си легна, да затворя очи, да заспя и на сутринта да се събудя сякаш нищо не е било. И в повечето случаи се получава. Но не винаги.

И тогава идва трудното – какво да правя? Не мога да бъда тъжна вечно!

Не мога да спра да живея, и без това животът е прекалено кратък!

И тогава стигам до избора, съзнателния избор – да спра да мисля. От помощ са ми няколко неща в такива случаи:

• Вдъхновяващи мисли и цитати на хора, които знаят повече от мен за живота

• Музика (макар, че в крайността си, тя може да ме докара до още по-дълбока дупка)

• Книги! Онези другите, чуждите светове, в които попадам сред страниците на любимите си книги. Светове, които ме вадят от собствената ми реалност.

• Разходки и занимания на открито

• Работа! В много случаи именно работата е това, което ме спасява, защото след изпълнение на възложените от мен самата задачи, изпитвам удовлетвореност и значимост.

И ето така избирам да не бъда тъжна и нещастна.
Но как да избера да бъда щастлива. Прави ли ме автоматично щастлива факта, че съм избрала да НЕ бъда тъжна и нещастна? Не, разбира се!

Но с усилия и не по-малко желание, стигам до момента, в който започвам да

забелязвам малките неща в деня:

• Усмивките на децата

• Топлите слънчеви лъчи в студен ден

• Красив залез след напрегнат ден

• Вино (няма какво да си кривим душата, чаша – две вино наистина помагат да се отпуснеш)

• Синьото небе с леки облачета, които се реят сякаш безгрижно

• Вкусната домашно приготвена храна

• Разходките с кучето

• Ароматът на букет цветя

• Песните на птиците, предвестник на пролетта

И още, и още.

Защото всеки един ден е изпълнен с красота и само, когато изберем да се дистанцираме от негативните мисли, от тъгата, от нещастието, само тогава успяваме да видим всичко това.

И ето, че да…

…Щастието е въпрос на избор!

[uncode_index el_id=“index-468192″ index_type=“carousel“ loop=“size:10|order_by:date|post_type:post|taxonomy_count:10″ carousel_lg=“3″ carousel_md=“3″ carousel_sm=“1″ gutter_size=“3″ post_items=“media|featured|onpost|original,date,title,text|excerpt|120,sep-one|full,author|sm_size|hide_qualification“ carousel_interval=“3000″ carousel_navspeed=“400″ stage_padding=“0″ single_overlay_opacity=“50″ single_padding=“2″ uncode_shortcode_id=“107658″]