Lifestyle

Не измислям топлата вода. Така казват всички. Учени, неучени, хора, които са щастливи. Хора, които не са щастливи. Хора, които дават непоискани съвети.

Но дали наистина е така.

Избор ли е да усещаш лекота?
Избор ли е да си усмихнат?
Избор ли е да се радваш на малките неща в живота?
Избор ли е да си вадиш уроци от неприятните ситуации?
Избор ли е изобщо да прецениш, че една ситуация е неприятна?

На така зададените въпроси, категоричният отговор е да.

Но в същото време този избор зависи от фактори, които понякога ни се струват изключително трудни. Стъпки, които знаем, че съществуват, но все нещо ни спира да ги последваме.

Обичай!
Мечтай!
Спри да мислиш повече от нужното!
Живей!

Кратко, ясно и точно, нали?

Ще ти кажа аз как се справям.

Не съм щастлива в 100% от времето. Даже и в 50% от времето не съм щастлива. Има дни, в които съм искрено нещастна. Мислите ми са натрапчиви, не виждам решения. Виждам само проблеми. И колкото повече търся решения, толкова повече проблеми се появяват.

И това отново е избор!

Защото аз избирам да мисля по този начин. Мислите ми се не появяват сами от нищото. Никой не ми ги налива с фуния. Аз съм тъжна и в усилието си да открия светлината в този ден, стигам до още по-тъмна дупка.
Признавам, че е изключително трудно в такива моменти да осъзная през какво преминавам. В такива дни просто съществувам до вечерта с надеждата, когато си легна, да затворя очи, да заспя и на сутринта да се събудя сякаш нищо не е било. И в повечето случаи се получава. Но не винаги.

И тогава идва трудното – какво да правя? Не мога да бъда тъжна вечно!

Не мога да спра да живея, и без това животът е прекалено кратък!

И тогава стигам до избора, съзнателния избор – да спра да мисля. От помощ са ми няколко неща в такива случаи:

• Вдъхновяващи мисли и цитати на хора, които знаят повече от мен за живота

• Музика (макар, че в крайността си, тя може да ме докара до още по-дълбока дупка)

• Книги! Онези другите, чуждите светове, в които попадам сред страниците на любимите си книги. Светове, които ме вадят от собствената ми реалност.

• Разходки и занимания на открито

• Работа! В много случаи именно работата е това, което ме спасява, защото след изпълнение на възложените от мен самата задачи, изпитвам удовлетвореност и значимост.

И ето така избирам да не бъда тъжна и нещастна.
Но как да избера да бъда щастлива. Прави ли ме автоматично щастлива факта, че съм избрала да НЕ бъда тъжна и нещастна? Не, разбира се!

Но с усилия и не по-малко желание, стигам до момента, в който започвам да

забелязвам малките неща в деня:

• Усмивките на децата

• Топлите слънчеви лъчи в студен ден

• Красив залез след напрегнат ден

• Вино (няма какво да си кривим душата, чаша – две вино наистина помагат да се отпуснеш)

• Синьото небе с леки облачета, които се реят сякаш безгрижно

• Вкусната домашно приготвена храна

• Разходките с кучето

• Ароматът на букет цветя

• Песните на птиците, предвестник на пролетта

И още, и още.

Защото всеки един ден е изпълнен с красота и само, когато изберем да се дистанцираме от негативните мисли, от тъгата, от нещастието, само тогава успяваме да видим всичко това.

И ето, че да…

…Щастието е въпрос на избор!

Няма какво да се лъжем. Живеем в трескаво време, забързано, буквално летим от задача към задача, часовникът ни притиска и докато се обърнем, ето че един месец от началото на новата година вече е минал.

Ако сте сред щастливците, които са намерили времето да се насладят на този месец и да изпълнят дните си с пълноценно съдържание, то тогава

заслужавате едно голямо „Браво“.

Аз не съм от тези хора. Началото на 2023 година беше изпълнено с много динамика. Работа, семейство, неотложни задачи, някое друго здравословно предизвикателство. За капак завърши с грипна ваканция, която обещава интересен старт на месец Февруари.

Като цяло през повечето време се

опитвах да намеря баланса във всяко едно отношение,

за да изградя спокойна среда, в която да се развивам. Но се оказа, че балансът някак сам ме е намерил. Осъзнах, че реално съм постигнала нещо, за което се боря от години наред и то е станало съвсем неусетно.

Напоследък в социалните мрежи се завъртя една тенденция, която от раз ме грабна, а именно да споделим коя е нашата дума за 2023 година. Трудно е като цяло да приемем, че само една дума е важна. Че само около нея ще се върти ежедневието ни.

Но когато се замислих коя е моята дума, то определено тя е „БЛАГОДАРЯ“

Сама по себе си, изпълнена с невероятен смисъл. С много голямо значение и с изключително силен позитивен заряд. Неслучайно благодарността като практика е нещо, което всички lifestyle и духовни гурута препоръчват да се спазва още със събуждането сутрин.

Днес аз казвам „Благодаря“:

• За здравето
• За семейството
• За приятелите
• За работата
• За доброто, но и за лошото
• За това, че съм си в България
• За времето – слънчевото и студеното
• За възможността да отделям време за себе си
• За вкусната храна
• За положените усилия и за постигнатите резултати
• За сбъдването на мечтите (което не се случва без търпение и без труд)
• За промяната
• За всяко малко нещо, което се случва в ежедневието ми и води след себе си до научен урок или взета поука, или до съвършено изживян момент, оставил траен спомен

Само да се събудиш сутрин, да отвориш очи, да закусиш и да пиеш кафе, да отидеш на фитнес или да отделиш половин час за редовната си рутина, понякога не е достатъчно, за да започнеш деня си със заредени батерии.

Особено, когато е понеделник.

Този иначе прекрасен ден, известен повече като зашеметително динамична въртележка от служебни и лични събития.  Бързаш, за да закараш децата на училище, макар, че хаосът е започнал много преди изобщо да стъпите отвъд входната врата: „Къде ми е синята рокля?“, „Нямам чорап!“, „Няма пък да си вържа косата!“, придружено с нервно, почти истерично тропане върху главите на горките ти съседи от долния етаж.

В един момент, сякаш на магия, успяваш да оставиш децата, всяко в неговото училище, алелуя! Обаче се качваш на колата и тръгваш обратно към вкъщи, където една космата топка, наречена благосклонно куче, но която всъщност дълбоко и безрезервно вярва, че е котка, чака за разходка. Дишайки дълбоко и в ритъма на музиката от радиото, изведнъж колата ти ти рязко изписуква и на таблото се появява съобщение: Ниско налягане. Ами сега! Вече усещаш

напрежението от този понеделник как бавно се изкачва по гръбначния ти стълб

и лекичко те притиска.  Слава Богу, някога си внимавала, когато мъжът ти е помпал гуми и си запомнила, че на една от вратите на колата пише колко бала трябва да са напомпани. Друг е въпросът, че идея нямаш как се ползва помпата. Или пък имаш, но подобна процедура далеч не влиза в сутрешните ти задачи. И благославяш чичкото, който спокойно пие кафе и пуши цигара на близката бензиностанция. Дори му оставяш бакшиш, а той е толкова шокиран от този жест, че буквално зяпва. Дали не сбърка някъде? Нямаш време да мислиш, коткокучът те очаква с нетърпение за сутрешната си разходка.

Часът вече е близо 9, имаш около час, преди и служебните ангажименти да те погнат. (Да, да, от онези еднорози съм, които започват работа къде 10 часа). Прехвърляш на ум всичките си задачи и опитваш да ги приоритизираш, осъзнавайки, че до старта на работния ден, вече ще си забравила половината.

Да, това е една моя сутрин от преди няколко седмици. Смело твърдя, че понеделниците, макар и да ги обичам, обратно на мнението на останалите хора за тях, всяка седмица успяват да ме завихрят в един шеметен танц, а накрая на деня не съм сигурна точно какво и как се е случило.

И понякога имам да нужда да чуя/прочета няколко мотивиращи, вдъхновяващи думи, които да засилят желанието ми да творя в своята си сфера или да преследвам нови върхове.

Ето и няколко от най-силните цитати, които честичко се опитвам да си припомням:

„Успехът трябва да се измерва не толкова с позицията, която човек е достигнал в живота, колкото с препятствията, които е преодолял, докато се е опитвал да успее.” – Букър Т. Вашингтон

„Винаги бъди себе си. В края на деня това е всичко, което наистина имаш“ – Ал Рокър

 „Пей така, сякаш никой не те слуша, танцувай така, сякаш никой не гледа, обичай сякаш никога не си бил наранен и живей сякаш е раят е на земята.“

„Животът е поредица от различни уроци, които задължително трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани.” — Хелън Келър

„Тайната на щастието не се изразява в търсенето на повече блага, а в развиването на способността да се наслаждавате и на малкото.” – Сократ

И помни, винаги има светлина, нужно е само да я потърсиш!

LO.LIA e онлайн магазин. Но специален онлайн магазин. Не твърдя, че е уникален по вид и същество. Дори напротив. Далеч не измислям топлата вода.
LO.LIA e пресечната точка между моите най-съкровени интереси и страсти – пазаруването, писането и красивите декорации.
LO.LIA е място, което има свой собствена характер, но в същото време е комбинация от типичните за мен и моите две дъщери поведенчески линии. Защото именно моите две дъщери ме доведоха до сбъдването на тази мечта. Исках да им покажа, че да мечтаеш смело и да сбъдваш мечти е нещо напълно възможно и изисква единствено труд и търпение.
LO.LIA като име е комбинация именно от двете щуротии, които обичам да наричам урагани. Лора е по-голямата. Горда второкласничка с безброй интереси, които се сменят почти ежедневно, но с голяма страст се впуска във всичко ново. Джулия, е по-малката. Тя е синоним на герой, който има категорично мнение по всеки въпрос и макар и все още да няма дори пет годинки, умее да отстоява позициите си. При нея не е трудно, при нея е невъзможно да промениш взетите решения. Когато тя каже „Точка“, значи слагаме „Точка. Тези две прекрасни крайности, които отглеждаме, са истинско вдъхновение във всеки един ден.

Аз съм някъде по средата между тях. Обичам да ми е разнообразно, но в същото време, ако трябва да взема решение, предпочитам да нямам избор, защото тогава решението ми става просто невъзможно.

И ето тук се появява това местенце. Съвкупност от нашите характери, претворена в едно (надявам се) вдъхновяващо място, на което да откриеш малките неща, които да те усмихват в ежедневието.

В онлайн магазина LO.LIA ще откриеш много дълго и много внимателно подбирани аксесоари – за дома, за офиса, за теб, за твоето дете, за твоя приятелка/приятел, за любителите на писането, за любителите на четенето. Един старателно избран микс от продукти, които усмихват от пръв поглед.

Но това не е всичко!

В блог частта на LO.LIA давам поле на изява на една от най-големите си любови – писането! Като журналист с дълга практика, загърбил един вече пообъркан свят, в който трудно можеш да изразиш искрено мнение, винаги съм мечтала за собствено местенце, чрез което да вдъхновявам хората. Дълги години списвах различни блогове, и след дълга пауза, отново се завръщам в този вихър. Тук ще споделям с теб музи, интереси, полезни съвети, забъркани с някоя друга рецепта или ревю на някоя друга книга. Отново един микс от многото ми вълнения, подправени с красиви снимки – друга моя страст.

Изобщо LO.LIA e това, което спокойно мога да нарека същински миш-маш от най-любимите ми нещица. Тези, които ме усмихват; тези, които ме радват искрено; тези, които ме зареждат.

LO.LIA е една от моите големи мечти. Която днес сбъдвам!

Благодаря ти, че си тук! Защото без теб, това местенце няма да има толкова голям смисъл.
И до нови срещи!