Aвтор: Мария Стефанова
Силата е у теб! Не се отказвай! Прочети защо…
Тишината е пронизващо тиха. Оглушителна и опустошителна. И бавно се превръща в сякаш бездиханна тъмнина. Ослепителна.
В този момент срещнах най-счупеното си Аз. Само, за да изправя главата си и да направя така, че да изплувам от мрака, да се обгърна със светлина и да победя демоните, които ме тормозят от толкова много време.
Социалните мрежи са истински еуфорична среда, в която известни и неизвестни се надпреварват да показват колко красив е животът. И те като цяло не лъжат, но съвсем не казват цялата истина. Защото, да…
Животът е хубав
В това спор няма. Нужно ни е само да имаме очи да видим светлината; сетива, да усетим любовта; уши, да чуем музиката. Но някъде там сред целия този разкош и бляскаво ежедневие, се прокрадват тъга, неудовлетвореност, тревожност и тревоги (о, да, две съвсем различни неща са това); примесени с частица страх, липса на увереност, загуба на идентичност.
Негативното е това, което надделява над позитивното, защото енергията е така устроена, че за да тушираш една негативна мисъл, са ти нужни поне седем позитивни мисли. Или може би бяха 10… Със сигурност е нужна много по-силна позитивна настройка, за да елиминираш негативното. Но и двете са взаимно свързани и са неразделна част от живота на всеки един от нас.
Депресията е нещо, което идва с тихи стъпки в живота ти. Отваря леко вратата на дома ти, приплъзва се безшумно и се настанява удобно в душата ти. Толкова удобно, че изпитваш дори смут. Първоначално тя е твоя гостенка, която нашепва опустошителни думи, но с времето се превръща в неизменна част от живота ти. Сякаш винаги е била тук и сякаш никога няма да си тръгне.
Моето “приятелство” с нея продължава вече 6 години, а като се замисля вероятно и малко повече. Тя се появи малко след раждането на първата ми дъщеря, но аз бях прекалено сляпа и самонадеяна, за да осъзная нейното присъствие. Когато осъзнаването дойде, тогава разбрах, че съм закъсняла. Закъсняла в това да ѝ се противопоставя.
Няма да изпадам в подробности, през какво преминах в последните шест години, но спокойно мога да го оприлича на 9-те кръга на Ада, а почти убедена съм, че открих и 10-ти.
Докато през 2023 година и то само преди няколко седмици, не срещнах НАЙ-СЧУПЕНАТА ВЕРСИЯ на себе си! Осъзнаването беше като силен шамар, който буквално ме събори на земята. Зашемети ме толкова силно, че изборът се свеждаше до две неща: или да остана на пода и да продължа да копая все по-дълбоко; или да се изправя и да един път завинаги да изгоня тази неканена гостенка.
Избрах втората опция. И тя ми костваше много. Прекалено много. Струваше ми половин живот, но знам, че
Случайни неща няма
Пиша всички тези неща, защото знам, че не съм сама. И знам, че мога да бъда помощ за теб, която/който страдаш. Знам, че и ти можеш да бъдеш помощ за мен. Защото макар да зависи изцяло от нас да се преборим с депресията, винаги е хубаво да имаш подкрепа.
Какво предприех?
- на първо място, признах пред себе си и близките си, че имам проблем; че съм болна и, че тази болест не е физическа;
- потърсих подкрепата на специалист. Това беше трудно начинание, защото за три години имам опит с няколко различни психолога, и дори психиатър, но никой от тях не беше моят човек. Смея да твърдя, че едва наскоро най-сетне попаднах на точния човек (но ще споделя на по-късен етап повече);
- започнах съзнателно да туширам всяка негативна мисъл с позитивна. Това самоучение ми отне много време и дори все още емоционалността и това, че паля много бързо, ми пречи на трезвата преценка. Но усетя ли, че залитам към негативното, веднага замествам това мислене с нещо, което ме мотивира и вдъхновява. Без значение какво е то;
- изхвърлих всички книги за самопомощ. Книгите за самоусъвършенстване са нещо прекрасно, когато умът ти е цял; когато съзнанието ти не е обзето с мисълта, че си тотален провал. Аз стигнах до етап, в който самопомощта не беше начинът да се справя с моето състояние;
- започнах да планирам отново. Макар хаосът да е спонтанна подредба, е много по-добре, когато организираш и ума, и ежедневието си в чисто физически аспект. НЕ просто е мотивиращо, но и удовлетворяващо;
- спрях да мисля за миналото. Не можем да го променим, а и вероятно не е нужно;
- спрях да мисля прекалено напред в бъдещето. То е непредсказуемо, можем само да насочим компаса си, но не непременно така, че да го следваме безусловно. По простата причина, че това само ще ни разочарова;
- вярвайки от душа в силата на мисълта, започнах да манифестирам и визуализирам, а освен това и да се самоорисвам. Може да звучи нелепо за някого, но ефектът от тези практики беше почти незабавен.
Моята битка с депресията продължава, но за първи път от шест години насам, виждам светлината, която пропуква мрака. Чувам музика, вместо свистене. Усещам спокойствие вместо смут и хаос. Има вдъхновение, има и мотивация. И виждам, че изходът е близо.
Помни!
НАДЕЖДА ИМА ВИНАГИ!
Нужно е само да повярваш!
